Информационни фишове за Европейския съюз
Европейски парламент
Моля, попълнете това поле

Политика по заетостта

Европейската стратегия по заетостта, чието начало беше поставено през 1997 г., установи общи цели за политиката по заетостта и допринесе за „меката координация“ между държавите членки. Една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ беше създаването на повече и по-добри работни места. От началото на настоящото десетилетиe насам Комисията предлага нови и по-амбициозни цели в областта на политиката по заетостта. Правото на ЕС е от значение в определени области, независимо че националните правителства са тези, които основно носят отговорността за провеждането на политиката в областта на заетостта.

Правно основание

Член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8—10, 145—150, 156—159 и 162—164 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели

Съгласно член 3 от ДЕС Съюзът има задължението да се стреми към пълна заетост и социален прогрес. Хоризонталната клауза на член 9 от ДФЕС предвижда, че целта за постигане на високо равнище на заетост трябва да се взема предвид при определянето и изпълнението на политиките и действията на ЕС. Държавите членки и Съюзът трябва да работят за разработването на координирана стратегия за заетостта, по-специално — по отношение на насърчаването на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които реагират бързо на икономическите промени, както е предвидено в член 145 от ДФЕС.

Постижения

A. От ранните етапи (от 50-те до 90-те години на ХХ век) до целите за периода след 2020 г.

Още през 50-те години на ХХ век работниците се ползваха от „помощ за реадаптация“ в рамките на Европейската общност за въглища и стомана. Помощта е била отпускана на работници в секторите на въгледобива и производството на стомана, чиито работни места са били застрашени от преструктурирането на промишлеността. Европейският социален фонд (2.3.2 Европейски социален фонд), създаден през 1957 г., беше основният инструмент за борба срещу безработицата.

През 80-те и в началото на 90-те години на миналия век програмите за действие в областта на заетостта бяха съсредоточени върху конкретни целеви групи и бяха създадени редица системи за наблюдение и документиране.

Тъй като много държави членки бяха засегнати от висока безработица, Бялата книга за растеж, конкурентоспособност и заетост от 1993 г. постави начало на обсъждането на стратегиите на ЕС в областите на икономиката и заетостта, като за първи път въпросът за заетостта беше изведен на челно място в Програмата на ЕС.

Новият дял „Заетост“ в Договора от Амстердам от 1997 г. предостави основанието за създаване на Европейската стратегия по заетостта (ЕСЗ) и на постоянния Комитет по заетостта с консултативен статут, с цел да се насърчава съгласуването на политиките на държавите членки в областта на заетостта и пазара на труда. При все това политиката в областта на заетостта продължава да бъде главно от компетентността на държавите членки. Включването на „социален протокол“ засили участието на социалните партньори (2.3.7 Социален диалог).

Извънредната среща на високо равнище в Люксембург по въпросите на заетостта през ноември 1997 г. постави началото на ЕСЗ заедно с отворения метод на координация- — т.нар. Люксембургски процес, който представлява годишен цикъл на координация и наблюдение на националните политики по заетостта, основаващ се на ангажимента на държавите членки да установят набор от общи цели и задачи. ЕСЗ постави целта за високо равнище на заетост на равна основа с макроикономическите цели за растеж и стабилност.

През 2000 г. Европейският съвет в Лисабон постигна съгласие по отношение на новата стратегическа цел, а именно — ЕС да бъде превърнат в „най-конкурентната и динамична, основана на знания икономика в света“, като определи пълната заетост като върховна цел на политиката за заетост и на социалната политика, и определи конкретни цели, които да бъдат постигнати до 2010 г. (Лисабонската стратегия).

През 2010 г., след финансовата криза от 2007—2008 г., беше приета стратегията „Европа 2020“, а Европейският семестър беше въведен с цел улесняване на координацията на финансовата и икономическата политика. В тази 10-годишна стратегия за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж за първи път бяха определени редица водещи цели, включително увеличаване в срок до 2020 г. на участието на пазара на труда на хората на възраст между 20 и 64 години до 75 %. Държавите членки трябваше да превърнат всички водещи цели в национални цели.

През 2017 г. Комисията представи Европейския стълб на социалните права (ЕССП), с който се определят 20 основни принципа и права в подкрепа на обновен процес на сближаване към по-добри условия на живот и труд. Той се придружава от „набор от социални показатели“ за наблюдение на напредъка. На социалната среща на върха в Гьотеборг през ноември 2017 г. Парламентът, Съветът и Комисията подчертаха общия си ангажимент, като приеха обща прокламация относно ЕССП.

В Плана за действие по прилагането на ЕССП от 2021 г. се определят три нови водещи цели на ЕС, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., включително следното:

  • заетост: до 2030 г. най-малко 78 % от населението на възраст от 20 до 64 години следва да имат работа;
  • умения: всяка година най-малко 60 % от всички възрастни следва да участват в обучение.

B. Засилване на координацията и наблюдението

Годишният цикъл на наблюдение на политиките по заетостта в рамките на Европейския семестър включва следните компоненти:

  • насоки за заетостта, които се изготвят от Комисията и се приемат от Съвета след консултация с Парламента;
  • съвместен доклад за заетостта, който се публикува от Комисията и се приема от Съвета;
  • национални програми за реформи;
  • доклади по държави и специфични за всяка държава препоръки, които се изготвят от Комисията и се приемат от Съвета.

Четирите насоки за заетостта (член 148 от ДФЕС) представят стратегически цели за националните политики по заетостта и съдържат приоритети на политиката в областите на заетостта, образованието и социалното приобщаване. Тези насоки формират част от осемте интегрирани насоки, в които са включени и четири общи насоки за икономическата политика (член 121 от ДФЕС).

Постепенно насоките за заетостта бяха приведени в съответствие с принципите на ЕССП (2.3.1 Социална политика и политика по заетостта: общи принципи) и в тях бяха интегрирани елементи, свързани с кризата с COVID-19, екологичния и цифровия преход, справедливостта по време на екологичния преход, целите на ООН за устойчиво развитие и руското нашествие в Украйна.

Комисията предложи преразгледан набор от социални показатели (представени в приложение към плана за действие на ЕССП) като основен инструмент за наблюдение, използван в рамките на Европейския семестър. Той се състои от 17 водещи показателя, одобрени от Съвета, които правят оценка на резултатите на държавите членки в областите на заетостта и социалната сфера в три широки измерения: i) равни възможности, ii) справедливи условия на труд и iii) социална закрила и приобщаване.

C. Обвързващи правни актове — право на ЕС

Въз основа на разпоредбите в ДФЕС, отнасящи се до социалните въпроси и свободното движение, бяха приети няколко съответни директиви, регламенти и решения, за да се осигурят минимални стандарти в целия ЕС в следните ключови области:

  • здравословни и безопасни условия на труд: общи и специални права и задължения, оборудване на работното място, специфични рискове, напр. опасни вещества, канцерогенни вещества (2.3.5 Здравословни и безопасни условия на труд);
  • равни възможности за жените и мъжете: равно третиране на работното място, бременност, отпуск по майчинство, родителски отпуск (2.3.9 Борба срещу бедността, социалното изключване и дискриминацията);
  • защита от дискриминация, основана на пол, раса, религия, възраст, увреждания и сексуална ориентация (2.3.9 Борба срещу бедността, социалното изключване и дискриминацията);
  • условия на труд: минимални заплати, работа на непълно работно време, работещи през цифрови платформи, срочни договори, работно време, заетост на младежи, информиране на и консултации със работниците и служителите (2.3.6 Права на работниците и служителите на информация, консултация и участие; 2.3.7 Социален диалог);
  • служби за подкрепа: укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта;
  • свободно движение на работници: равно третиране, достъп до социални придобивки (2.1.5 Свободно движение на работници);
  • командироване на работници; срок, заплащане, обхванати сектори (2.1.13 Командироване на работници).

D. Координиране чрез препоръки и други политически инициативи:

В допълнение към задължителните правни актове (т.нар. „твърдо право“), изброени по-горе, предприемането на допълнителни мерки спомага за засилване на координацията между държавите — членки на ЕС, посредством т.нар. „меко право“, включително необвързващи препоръки на Съвета и други политически инициативи на Комисията.

  • Целта на Европейската гаранция за младежта е да се гарантира, че в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование, всички хора на възраст под 30 години получават предложение за работа с добро качество, за продължаване на образованието, чиракуване или стаж.
  • Препоръката на Съвета относно интеграцията на трайно безработните лица на пазара на труда е съсредоточена върху регистрацията, индивидуалните задълбочени оценки и споразуменията за трудова интеграция, които да бъдат предлагани на регистрираните трайно безработни лица.
  • Европейската програма за умения съдържа 12 действия, свързани с уменията за работа, създадени с цел да се гарантира, че правото на обучение и на учене през целия живот ще се превърне в реалност в цяла Европа. Годината, приключила на 8 май 2024 г., беше определена за „Европейска година на уменията“ и имаше за цел да се преодолее недостигът на умения в ЕС и да се насърчат преквалификацията и повишаването на квалификацията, за да се помогне на хората да получат качествени работни места.
  • В препоръка на Комисията относно ефективна активна подкрепа за заетостта след кризата с COVID-19 се очертава стратегически подход за постепенен преход между спешните мерки, предприети за запазване на работните места по време на пандемията, и новите мерки, необходими за възстановяване и създаване на работни места.
  • Стратегическата рамка за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 година включва основните предизвикателства, стратегическите цели във връзка със здравословните и безопасните условия на труд и действията и инструментите за справяне с тези предизвикателства.
  • Европейската стратегия за полагането на грижи има за цел да осигури висококачествени, финансово приемливи и достъпни услуги за полагане на грижи в целия ЕС и да подобри положението както на лицата, получаващи грижи, така и на хората, които полагат грижи, независимо дали професионално или неформално.

E. Инструменти на ЕС за финансиране, предоставящи подкрепа

Редица програми на ЕС за финансиране предоставят подкрепа в областта на заетостта.

  • Европейският социален фонд плюс (2.3.2 Европейски социален фонд) е основният инструмент на ЕС за инвестиции в хората и обединява редица фондове и програми, по-специално: Европейския социален фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и програмата за заетост и социални иновации.
  • Европейският фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници подкрепя хората, загубили работата си поради структурни промени в моделите на световната търговия, цифровизацията, автоматизацията и прехода към нисковъглеродна икономика.
  • Механизмът за възстановяване и устойчивост, който е в центъра на NextGenerationEU, е временен инструмент за подкрепа на реформите и инвестициите, предприети от държавите членки в периода между февруари 2020 г. и 31 декември 2026 година. Целта е да се смекчат последиците от пандемията от COVID-19 и да се повишат устойчивостта и издръжливостта на европейските икономики и общества, както и да се подобри тяхната подготвеност за предизвикателствата и възможностите, свързани с екологичния и цифровия преход.
  • REACT-EU (Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа) допълва програмите по структурните фондове за периода 2014—2020 г. и допълва разпределените средства за сближаване за периода 2021—2027 година. С него се разширяват мерките за реагиране и възстановяване при кризи, предприети чрез Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — плюс.
  • SURE (Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства) предостави финансова помощ на държавите членки по време на кризата, свързана с COVID-19, като даде възможност за схеми за работа при непълно работно време или подобни мерки за защита на работните места и работниците.
  • Фондът за справедлив преход има за цел да облекчи социалните и икономическите разходи за прехода към неутрална по отношение на климата икономика, като помага на хората да се адаптират към променящия се пазар на труда. Този фонд е първият стълб на Механизма за справедлив преход, който от своя страна е част от Европейския зелен пакт.

Роля на Европейския парламент

Ролята на Парламента в тази област нарастваше постепенно. След влизането в сила на Договора от Амстердам трябва да бъдат провеждани консултации с Парламента, който да даде становище относно насоките за заетостта, преди те да бъдат приети от Съвета.

Парламентът даде своята силна подкрепа за стратегията „Европа 2020“. Голяма част от инициативите за борба срещу младежката безработица произтичат от предложения на Парламента за конкретни, практически действия, а именно — за гаранцията на ЕС за младежта и за минималните стандарти за стажовете. В резолюцията си от юли 2014 г. Парламентът призова за законодателна рамка на ЕС за въвеждане на минимални стандарти за изпълнението на гаранцията за младежта, включително за качеството на стажовете, като също така са обхванати младежите на възраст между 25 и 30 години. В резолюция от 2018 г. относно следващия дългосрочен бюджет на ЕС Парламентът призова за значително увеличаване на финансирането за изпълнението на инициативата за младежка заетост. През октомври 2020 г. Парламентът прие резолюция, в която изрази загриженост относно доброволния характер на гаранцията за младежта (понастоящем препоръка на Съвета) и призова Комисията да предложи обвързващ инструмент.

Освен това Парламентът осъди практиката на неплатени стажове и настоятелно призова Комисията да преразгледа съществуващите европейски инструменти, като например рамката за качество на стажовете и Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване. Парламентът настоя в предложенията, отправяни към младите хора, да бъдат предвидени критерии за качество, включително спазване на принципа на справедливо възнаграждение на стажанти и практиканти, достъп до социална закрила, устойчива заетост и социални права, така че рамката от 2014 г. да прерасне в по-силен законодателен инструмент. В отговор на този призив и за да откликне на някои от тези опасения, през март 2024 г. Комисията представи предложение за директива относно подобряването и спазването на условията на труд на стажантите и борбата с редовните трудови правоотношения, прикрити като стажове, както и предложение за преразглеждане на Препоръката на Съвета относно рамка за качество на стажовете.

Освен това в своя резолюция от октомври 2015 г. Парламентът подкрепи подхода, възприет в препоръката относно дългосрочната безработица. Интензивната работа на Парламента по отношение на развитието на умения оказа въздействие върху Европейската програма за умения. Парламентът подчерта значението на ученето през целия живот и на професионалното образование и обучение, включително повишаването на квалификацията и преквалификацията. Той многократно призова Комисията и държавите членки да създадат европейско пространство за професионално образование и обучение.

В своята резолюция от 13 март 2019 г. относно Европейския семестър Парламентът подчерта, че социалните цели и ангажименти на ЕС са също толкова важни, колкото и неговите икономически цели. В резолюция относно насоките на ЕС за заетостта, приета на 10 юли 2020 г., членовете на ЕП призоваха за радикални мерки за смекчаване на шока, причинен от пандемията, по специално — за преразглеждане на предстоящите насоки, и подчертаха необходимостта от разрешаване на проблема с младежката безработица чрез подобрена гаранция за младежта. С разгръщането на енергийната криза и на кризата, свързана с разходите за живот, Парламентът призова държавите членки и Комисията да отредят предимство на борбата срещу безработицата, да укрепят инструмента SURE в подкрепа на схемите за работа с намалено работно време, на доходите на работниците и работниците, временно съкратени поради увеличението на цените на енергията, както и с цел смекчаване на последиците от асиметричните сътресения.

За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по заетост и социални въпроси.

 

Samuel Goodger / Monika Makay