Демократичната опозиция във Венесуела – 2017 г., Венесуела
Наградата „Сахаров" е присъдена на демократичната опозиция във Венесуела, т.е. на Националното събрание (представлявано от Хулио Борхес) и всички политически затворници от списъка на неправителствената организация Foro Penal Venezolano (Венесуелски форум по наказателно право), представлявани от Леополдо Лопес, Антонио Ледесма, Даниел Себальос, Йон Гойкоечеа, Лоран Сале, Алфредо Рамос и Андреа Гонсалес.
От няколко години Венесуела се намира в политическа криза. Управляващата партия непрекъснато ограничава прилагането на принципите на правовата държава и на конституционния ред, а през март 2017 г. Върховният съд отне законодателните правомощия на демократично избраното Национално събрание. Хулио Борхес, председател на Националното събрание, обобщава положението във Венесуела по следния начин: „Във Венесуела конфронтацията не е само политическа. Това е жизненоважна и екзистенциална конфронтация, основаваща се на ценности."
На фона на хиперинфлацията, хаоса и размириците, които продължават повече от десетилетие, правителството на Венесуела преследва, подлага на тормоз и задържа стотици членове на политическата опозиция. За имената и положението на политическите затворници съобщава Foro Penal Venezolano, видна организация за защита на правата на човека във Венесуела. Тя предоставя правна помощ pro bono на хора с ограничени финансови средства, за които се предполага, че са били задържани произволно, били са изтезавани или са били нападнати по време на протести.
Венесуелското правителство задържа лидери на опозицията като Леополдо Лопес, Антонио Ледесма, Даниел Себальос, Йон Гойкоечеа, Лоран Сале, Алфредо Рамос и Андреа Гонсалес. Въпреки че някои от тях бяха временно освободени през 2018 г., много остават под домашен арест или в затвора, понякога при тежки и нечовешки условия.
Лидерът на венесуелската опозиция Леополдо Лопес беше освободен по време на опита за преврат през май 2019 г., но няма право да се върне на политическата сцена. Лопес прекарва над три години в затвора и две години под домашен арест. От април 2019 г. е бежанец в испанското посолство в Каракас. Друг известен опозиционен политик - бившият кмет на Каракас Антонио Ледесма - е поставен под домашен арест през 2015 г., но успява да избяга от страната през ноември 2017 г. Бившите кметове на Ирибарен и на Сан Кристобал, Алфредо Рамос и Даниел Себальос, също прекарват дълго време в затвора. И двамата са освободени впоследствие.
Правителството на Венесуела прави опити да подобри имиджа си, като освобождава някои политически затворници след президентските избори през май 2018 г. Причината за тези опити е, че вотът е бойкотиран от опозицията и резултатите не са признати от повечето международни участници, включително Европейския съюз. През октомври 2018 г. лауреатът на наградата „Сахаров" Лоран Сале, студентски лидер и активист за демокрация, е освободен и експулсиран в Испания. Той прекарва над четири години в затворите Ла Тумба и Хелиокоиде в Каракас при нечовешки условия.
През януари 2020 г. проправителствени милиции обграждат сградите на Националното събрание и тормозят членовете на парламента, опитващи се да влязат в сградата, като ги бият и стрелят по колите им. Ситуацията продължава да бъде напрегната. Националното събрание, признато от международната общност за легитимен парламент на Венесуела, работи успоредно с Учредителното събрание, което подкрепя режима на Николас Мадуро.
На 6 декември 2020 г. е избрано ново събрание, контролирано от режима. Международната общност не счита проведения вот нито за свободен, нито за честен. Демократичната опозиция във Венесуела все още се бори за свободни и честни избори. Контролираният от режима Върховен съд попречи на основния кандидат на опозицията, Мария Корина Мачадо, да участва в президентските избори през 2024 г. - стъпка, осъдена от Европейския парламент в резолюция от 8 февруари 2024 г.