Денис Муквеге – 2014 г., Демократична република Конго

Роден в Букаву през 1955 г., той учи медицина и основава гинекологично отделение към болницата в Лемера в източната част на Демократична република Конго, която е разрушена при избухването на войната през 1996 г. Муквеге бяга в Букаву и основава болница, която в началото се помещава в палатки, построява ново родилно отделение и операционна зала, но всичко е разрушено по време на втората война в Конго през 1998 г. Без да се обезсърчава, Муквеге възстановява своята болница в Панзи, с цената на дълги часове работа и като обучава персонал, за да лекува жени, станали жертва на воюващите страни, които са „обявили жените за свой общ враг". От повторното отваряне на болницата през 1999 г. и приемането на първата жертва на изнасилване с рани от куршуми в гениталиите и бедрата той е лекувал десетки хиляди жени. В рамките на седмици десетки жени отиват в болницата, като съобщават за случаи на изнасилване и изтезания.

Муквеге е международно признат експерт по възстановяване от патологични и психосоциални травми, предизвикани от сексуално насилие. Ръководената от него болница в Панзи предлага психологически и физически грижи, както и подкрепа на жените, за да могат те се сдобият с нови умения, така че да изкарват прехраната си, тъй като много от тях са били отхвърлени от своите общности. На момичетата също така се предоставя подкрепа, за да се завърнат в училище, а на лицата, които търсят правна защита, се предлага правна помощ.

Муквеге става неуморен борец за каузата на жените жертви от момента, в който той разпознава на операционната маса млада жена, родена в болницата в Панзи, за чието раждане някога е помогнал. Този случай го подтиква да разшири дейността си извън медицината и да започне да призовава в родината си и в чужбина за прекратяване на насилието, предизвикано от борбата за контрол върху природните ресурси на Конго. Той самият става жертва през 2012 г., когато въоръжени мъже нападат дома му и заплашват да застрелят дъщерите му. Убит е неговият бодигард и приятел, но той успява да избяга със семейството си първо в Швеция, а после в Белгия. През 2013 г. се връща в Демократична република Конго, след като група жени, които живеят с по-малко от долар на ден, обединяват усилията си, за да му купят билет за вкъщи.

Муквеге живее понастоящем в болницата в Панзи въпреки непрекъснатите заплахи за живота му. Той също така създава фондацията „Д-р Денис Муквеге", която предоставя подкрепа на световна мрежа от лица, преживели сексуално насилие. Той участва активно в законодателния процес на Парламента, който води до приемането през 2017 г. на регламента на ЕС за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, който има за цел да предотврати износа за Европа на определени полезни изкопаеми и метали от зони, засегнати от конфликти.

От 2008 г. насам Муквеге получава десетки награди като признание за работата си, включително наградата на ООН за правата на човека (2008 г.), наградата за мир в Сеул (2016 г.) и Нобеловата награда за мир (2018 г.). Той получава и почетни степени от университетите в Единбург и Харвард. Документалният филм „The man who mends women - the wrath of Hippocrates" (Човекът, който поправя жени - гневът на Хипократ) от 2015 г. разказва за неговия житейски и професионален път. Филмът е субтитриран на всички официални езици на държавите -- членки на ЕС, с подкрепата на Европейския парламент. През март 2020 г. д-р Муквеге е назначен, за да координира работата на Регионалния здравен комитет на Южно Киву в отговор на пандемията на COVID-19.