Освалдо Хосе Пая Сардиняс – 2002 г., Куба
Активен реформатор още от младежките си години, той е преследван и осъждан неколкократно заради критиката си към политиката и несправедливостите на Фидел Кастро. Това не го спира да основе през 1988 г. Християнското движение „Освобождение", което се превръща в едно от най-големите опозиционни движения в Куба.
През 1997 г. той изготвя амбициозния проект „Варела". В него са очертани първите правни стъпки за постигане на свободно участие на кубинците в политическия и икономическия живот на страната. Проектът предвижда да се гарантира свободата на словото и на събранията и да бъдат освободени всички политически затворници. Въпреки че е подкрепен от хиляди кубинци, „Варела" на Пая е блокиран чрез контраинициатива на кубинските власти, която утвърждава социалистическия характер на кубинската държава като постоянна величина. Според властите тази контраинициатива е одобрена с референдум. Мнозина от участниците в кампанията за популяризиране на проекта „Варела" са хвърлени в затвора по време на „Черната пролет" през 2003 г., но Пая не се отказва от своята дейност.
През 2008 г. той представя пред националния парламент проектозакон за амнистия на политическите затворници, а през 2010 г. поставя началото на форума „Todos Cubanos" („Всички кубинци").
Пая никога не е лежал в затвора, но според близките му многократно е получавал смъртни заплахи. На 22 юли 2012 г. той загива при съмнителни обстоятелства в автомобилна катастрофа в Куба. Отдавайки почит на неговата памет, тогавашният председател на Европейския парламент Мартин Шулц изразява убедеността си, че „идеите на Освалдо Пая ще продължат да живеят, тъй като делото и ангажираността му вдъхновиха цяло поколение кубински активисти, които следват неговия пример, като насърчават политическата свобода и правата на човека".
Християнското движение „Освобождение" продължава да призовава за изясняване на обстоятелствата около смъртта на Пая. Семейството му отхвърля официалната версия, че смъртта му е нещастен случай. Дъщеря му Роса Мария се обръща към Съвета на ООН по правата на човека и към други международни организации, сред които и ЕП, с молба за провеждане на безпристрастно международно разследване на смъртта на баща ѝ. Тя осъжда преследването и заплахите, на които агентите на държавна сигурност подлагат близките му. През 2013 г. семейството на Пая се преселва в САЩ, като според тях преместването е временно.
През 2013 г. дъщерята на Пая участва в конференция в Европейския парламент по случай 25-ата годишнина от учредяването на наградата „Сахаров". В заключителната декларация на конференцията общността на носителите на наградата „Сахаров" призовава за „разследване на смъртта на лауреата на наградата „Сахаров" за 2002 г. Освалдо Пая".