Шенген: наръчник за европейската зона на свободно движение
Възможността за движение в ЕС без паспортни проверки е сред най-видимите резултати от европейската интеграция. Прочетете как функционира Шенгенската зона.
Какво представлява Шенген
През 1985 г. част от държавите в Европа се договарят в Шенген, Люксембург, да премахнат паспортните проверки помежду си и така да улеснят движението на своите граждани. Споразумението започва да се прилага от 1995 г. Постепенно още държави се присъединяват към него, а самото то става част от европейското законодателство.
На практика Шенген дава възможност на хората в Европа да живеят, да учат, да работят и да се пенсионират където пожелаят в рамките на общото пространство. Туристите и фирмите също се ползват от тези права.
Кои страни членуват в Шенген
Всички страни от Европейския съюз са част от Шенгенското пространство с изключение на Ирландия, която е договорила правото си за отказ от присъединяване, и Кипър, която е в процес на присъединяване.
Четири други страни извън ЕС също са част от Шенгенската зона – Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.
Ползи от Шенгенското пространство
Всеки ден милиони души пресичат вътрешни граници между страни от Шенгенското пространство. Тези хора пътуват по различни причини и съответно правото на свободно движение означава различни неща за тях.
Всички граждани на ЕС имат правото да останат в друга държава членка в продължение на три месеца като туристи, ако разполагат с валиден паспорт или карта за самоличност. Те също така имат право да работят в друга държава членка, като за тях важат същите права като хората в съответната страна. Предприемачите имат право да изберат къде да основат своя бизнес, а студентите ‒ право да учат в която и да е страна от ЕС.
Функционирането на това общо пространство носи значителни икономически ползи за Европа. Според оценки евентуалното затваряне на вътрешните граници би попречило на пътуването през граница на около 1,7 милиона души.
Гарантиране на сигурността в Шенгенската зона
Наличието на отворени вътрешни граници в Шенгенската зона означава, че е необходимо уеднаквяване на правилата и затягане на контрола на външните граници.
В общия случай хората могат да преминават от една държава членка в друга, без да бъдат подложени на граничен контрол. Националните власти могат обаче да възстановяват временно проверките в близост до границите, ако това се налага от съображения за сигурност.
Шенген предполага също така обща визова политика по отношение на краткосрочния престой на хора от страни извън ЕС, както и полицейско и съдебно сътрудничество за борба с организираната престъпност.
От създаването си през 1995 г. Шенгенската информационна система се превръща в най-голямата и най-широко използвана система за обмен на информация в областта на сигурността и граничното управление в Европа. Тя предоставя информация за издирвани или изчезнали хора, за нерегламентирано пребиваващи граждани на страни извън ЕС, както и за изгубени или откраднати вещи.
С течение на годините към системата са добавени още функции. През март 2023 г. системата е обогатена с усъвършенствани системи за обмен на информация, нови видове биометрични данни, достъп до агенции на ЕС като Европол, и други функции, за да се гарантира по-добре сигурността на европейците.
Външни и вътрешни граници
Ограничение на свободното движение в Шенген
Правилата на Шенгенското пространство позволяват временното повторно въвеждане на контрол по вътрешните граници по време на кризисни ситуации. Някои държави вече са се възползвали от тази разпоредба поради опасения за сигурността, засилени миграционни потоци и пандемията от коронавирус през 2020 г.
Депутатите многократно са се обявявали против подновяването на проверките по вътрешните граници. Те смятат, че възстановяването на проверките може да бъде използвано само като крайна мярка, тъй като това пречи на свободното движение на хора в ЕС.
През април 2020 г. беше приета резолюция за координирани действия на ЕС за борба с пандемията от коронавирус. В нея Парламентът призова страните от ЕС да прилагат само необходими и целесъобразни мерки при въвеждането и удължаването на контрола по вътрешните граници, като подчерта и необходимостта от завръщане към изцяло функциониращо Шенгенско пространство.
През април 2024 г. Парламентът въведе промени в Кодекса на шенгенските граници, които разрешават на държавите да въвеждат граничен контрол за период до две години при наличие на сериозни заплахи като тероризъм или мащабна нерегламентирана миграция. В случай на извънредна ситуация за публичното здраве Европейската комисия има правото да въведе граничен контрол за срок до шест месеца.
Реформите също така насърчават полицейското сътрудничество в граничните зони и позволяват на страните от ЕС да прехвърлят нерегламентирани мигранти по време на съвместно патрулиране на границата.
Защита на външните граници
Доброто управление на външните граници на ЕС е от съществено значение, за да може да няма вътрешни гранични проверки в Шенгенското пространство. Контролът на външните граници помага за навременното установяване на заплахи, подпомага законното пресичане на граници и прави свободното движение на хора в ЕС възможно.
Стратегията на ЕС за 2023 – 2027 г. има за цел да подсили управлението на външните граници, като в същото време следва да се гарантират правата на човека.
Отговорността за управлението на външните граници е споделена между ЕС и страните членки.
Фронтекс е агенция на ЕС, която работи с националните органи, с цел защита на границите и борба с трансграничната престъпност. Агенцията координира европейското интегрирано управление на границите и е в процес на сформиране на състав от 10 000 служители, които да подпомагат граничния контрол.
През април 2024 г. ЕС въведе промени в миграционната си политика, за да подобри устойчивостта на Шенгенското пространство на бъдещи кризи. Промените са насочени към по-доброто регламентиране на условията за въвеждане на временни проверки на вътрешни граници и по-бързо реагиране на всякакви проблеми.
Предизвикателства и решения
Европейският съюз беше изправен пред предизвикателства с управление на миграцията и въведе промени в политиката за управление на границите. Това включва въвеждането на инструменти като системата за регистрация при влизане и излизане на външните граници на Шенген, промени в Шенгенската информационна система и Визовата информационна система и с трансформирането на агенцията за наблюдение на външните граници Фронтекс в Европейска агенция за гранична и брегова охрана.
Депутатите подкрепиха през юли 2021 г. създаването на Фонд за предоставяне на убежище, миграция и интеграция с бюджет от 9,88 млрд. евро до 2027 г. Фондът допринася за укрепване на политиката за предоставяне на убежище, създаване на условия за регламентирана имиграция в съответствие с нуждите на страните в ЕС, подкрепа на интеграцията на мигранти и борба с нередовните начини на миграция. Фондът също така работи за по-справедливо споделяне на отговорността за мигрантите между страните в ЕС.
Друг фонд, одобрен от Парламента през юли 2021 г., е този за вътрешната сигурност, който е насочен към трансгранични заплахи като тероризъм, организирана престъпност и киберпрестъпления. Той разполага с бюджет от 1,9 млрд. евро за 2021-2027 г.
Освен това ЕС въвежда система за одобрение на гражданите на други страни, които искат да влязат в ЕС и не се нуждаят от визи за това. Очаква се Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) да започне да функционира от средата на 2025 г.
Материалът е първоначално публикуван през юни 2019 г. и е актуализиран за последен път през януари 2025 г.
