Наводнения, горски пожари и бури: как ЕС помага за преодоляване на бедствията
Научете повече за начините, по които ЕС помага на европейците да преодолеят последиците от природните бедствия.
Честотата и сериозността на природните бедствия в Европа нарастват. Вследствие предимно на измененията на климата и урбанизацията, през последните години европейските граждани са изправени пред все повече екстремни метеорологични условия, включително горещи вълни, суши, горски пожари, наводнения и бури.
Природните бедствия в Европа
Температурите на световно ниво продължават да се покачват. По информация на Европейската агенция по околната среда 2023 г. е била най-горещата година от повече от 100 000 години насам, при това Европа е най-бързо затоплящият се континент.
Този ръст на температурите често води до екстремни метеорологични условия като засушаване и горски пожари. Пример за това е рекордната суша от 2022 г., допълнително влошена от горските пожари в Южна Европа, при които бяха изпепелени 900 000 хектара земя – площта на остров Корсика в Средиземно море. През 2023 г. горските пожари обхванаха още 500 000 хектара, основно в средиземноморските страни Гърция, Италия, Испания и Португалия.
Влиянието на климатичните проблеми обаче не е ограничено до екстремните горещини, а включва в себе си и сериозни наводнения в цяла Европа. През последните 30 години наводненията са застигнали 5,5 милиона души в ЕС, отнели са живота на 3000 души и са причинили материални щети за над 170 милиарда евро.
Наводненията в Германия и Белгия през 2021 г. нанесоха щети в размер на 44 млрд. евро и доведоха до смъртта на най-малко 200 души. Щетите от наводненията в Словения през 2023 г. бяха оценени на 16% от БВП на страната, а финансовите загуби в резултат на бурята „Даниел“ в Гърция възлязоха на милиарди евро. През септември 2024 г. от опустошителни наводнения бяха засегнати Австрия, Германия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.
Тези природни бедствия пораждат не само материални щети и загуба на човешки животи, но и имат отражение върху екосистемите, селското стопанство, водоснабдяването, здравето, енергийната сигурност, продоволствената сигурност, инфраструктурата, туризма, а в допълнение на това могат да се превърнат и в заплаха за икономиката и финансовите пазари.
Какво може да направи ЕС за справяне с природните бедствия
Механизъм за гражданска защита
При настъпването на извънредна ситуация ЕС има възможност най-напред да задейства Механизма за гражданска защита на ЕС. Механизмът цели при настъпване на извънредни ситуации да организира и координира действията на участващите страни. Те включват всички страни от ЕС, както и 10 други държави на континента (Албания, Босна и Херцеговина, Исландия, Молдова, Норвегия, Северна Македония, Сърбия, Турция, Украйна и Черна гора).
Механизмът за гражданска защита осигурява логистична и организационна подкрепа на място с оглед подобряване на превенцията, готовността и реакцията при бедствия.
Европейски резерв за солидарност и спешна помощ
През 2021 г. Европейският резерв за спешна помощ и фондът „Солидарност“ биват обединени в единния Резерв за солидарност и спешна помощ с цел оптимизиране и опростяване на процеса по предоставяне на помощ. Това проправи пътя както за по-бързи и по-гъвкави мерки за справяне с бедствия, така и за дългосрочни мерки по възстановяване.
При одобреното през 2024 г. преразглеждане на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021 г. - 2027 г. таванът на бюджета за единния резерв беше вдигнат от 1,2 млрд. евро на 1,5 млрд. евро.
Резервът се грижи за бързият финансов отговор на всякакви видове извънредни ситуации, вариращи от природни бедствия до хуманитарни катастрофи, в страните от ЕС или съседните държави. Резервът за солидарност и спешна помощ оказа подкрепа на Турция след земетресенията през 2020 г. и 2023 г.
Непосредствено след дадено бедствие могат да бъдат отпуснати средства от резерва, които да осигурят незабавното предоставяне на хуманитарна помощ и провеждането на спасителни действия. Например, може да бъдат финансирани осигуряването на храна, подслон, медицинска помощ, транспорт, както и извършването на възстановителни работи.
Фондът „Солидарност“ в рамките на резерва предлага по-дългосрочна финансова подкрепа за страните от ЕС и за страните кандидатки. Подобна помощ се предоставя основно в случаи на големи природни бедствия като наводнения, горски пожари, земетресения, бури или суши, а от 2020 г. насам и в случаи на широкообхватни извънредни ситуации за общественото здраве като пандемията от коронавирус.
От създаването на фонда през 2002 г. повече от 8,2 млрд. евро са били изплатени за разнообразни възстановителни мерки. Най-често са били отпускани средства за справяне с наводнения, а най-много средства са усвоени за операции по възстановяване след земетресения.
Европейска политика на сближаване
Фондовете по линия на европейската политика на сближаване са друг инструмент на ЕС за дългосрочно възстановяване с цел възстановяване на инфраструктурата и обществените услуги, както и подобряване на готовността в случай на бъдещи извънредни ситуации.
В рамките на европейската политика на сближаване Европейският фонд за регионално развитие може да предостави средства за изграждане на инфраструктурата, а Европейският социален фонд + съдейства за социалното възстановяване, като осигурява обучения или психологическа подкрепа.
Кохезионният фонд инвестира в проекти, свързани с околната среда и транспорта в по-слабо развитите страни от ЕС, но може да финансира и мерки за предотвратяване на бедствия, възстановяване и реконструкция в обхванатите сектори.
Подобряване на готовността
Макар че природните бедствия могат да връхлетят всяко място по всяко време, степента на готовност на страните и техните граждани играят ключова роля за ограничаване влиянието на бедствията.
Европейският съюз разполага с множество политики и инициативи, стремящи се да намалят риска от това да се случат природни бедствия и последиците от тях. Европейският зелен пакт цели постигане на климатична неутралност до 2050 г. и справяне с глобалното затопляне, което е първоизточник на много от природните бедствия. Замисълът на инструменти като стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата е да се положи основата за устояване на климатичните промени.
Парламентът настоява за по-голямо финансиране и по-бърз отговор
През октомври 2024 г. Европейският парламент прие внесеното от Европейската комисия предложение средства от фонд „Солидарност“ да бъдат използвани за подпомагане на Италия, Словения, Австрия, Гърция и Франция за справяне с щетите, нанесени от тежките наводнения и бури през 2023 г.
Депутатите призоваха за повече финансиране с цел подсилване готовността на ЕС за справяне с природни бедствия и подчертаха, че са нужни незабавни инвестиции за справяне с и предотвратяване на наводнения.
Парламентът отправи призив за по-бързото предоставяне и усвояване на средства от фонд „Солидарност“ и направи предложение в бъдеще европейската политика на сближаване да се съсредоточи още повече върху ограничаването на последиците от измененията в климата, както и адаптирането към тях. Депутатите също така посочиха, че се очаква Европейската комисия да представи План на ЕС за адаптация към климатичните промени.
Други фондове на ЕС също могат да бъдат използвани за възстановяване след природни бедствия. През декември 2024 г. Парламентът одобри гъвкавото и бързо използване на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд плюс за финансиране на възстановителни дейности. Правилата ще важат със задна дата за природни бедствия, настъпили след 1 януари 2024 г.
Освен това Парламентът одобри използването на неусвоени средства, предвидени за програми за развитие на селските райони, за оказване на помощ на засегнати от бедствия селскостопански производители, ползватели на гори и малки бизнеси в селските и горските стопанства.
